Като подход семейната психотерапия не е съществувала до началото на 50те години на миналия век.
Да се обърнеш към семейството в процеса на работа с човек е противоречало на принципите на психотерапията. Т.к. семейството се е разглеждало като съвкупност от различни индивидуалности, а семейните проблеми – като резултат от непроработени личностни проблеми на всеки от съпрузите. Предполагало се е, че като се решат проблемите на съпрузите поотделно, ще се решат проблемите на семейството като цяло.
Семейна терапия и консултиране – история
Семейната психотерапия е възникнала в САЩ. Нейни създатели са Грегъри Бейтсън, Доналд Джексън и Джон Уиклънд, които съвместно са разработили теорията на двойната връзка. Изследователите са открили, че деца болни от шизофрения, които са преминали лечение, се наблюдавало следното. Или затвърждаване на синдрома или отслабването му в зависимост от начина на комуникация в семейната система.
Потвърдено е, че семейството може да лекува детето, както и да го разболява. По тази причина са въвели практика да се привличат майките, а по-късно и бащите и другите членове на семейството. Така се е формирала представата за семейството като система и се е предполагало участието на цялото семейство в терапията.
Този подход разглежда трудностите, с които в настоящето се сблъсква човек в брака, в родителството. Както и трудностите от личен характер като компенсации на усилията, насочени към това да се контролират, поправят или преживяват стари конфликтни отношения, установени с психотерапевта.
Модели на поведение
Когато двойката се жени, всеки от двамата изживява вътрешните модели на поведение с партньора си и с децата си, унаследени от родители и предци. По такъв начин децата и партньорите в брака се оказват въвлечени в процес на пренос. Съпругът или детето се възприемат по определен образ, например недоброжелателен, некомпетентен, взискателен и т.н. И каквото и да прави човек, нищо не се променя в образа, с който е възприет. Затова актуалните проблеми в семейните отношения се разглеждат като вариации на тема модели на отношения, създадени в родителското семейство на клиента. Партньорите се опитват да намерят решение на своите вътрешни конфликти в междуличностните отношения, като преобразуват конфликтите в обвинения, които отправят на партньора си.
Проблемите, които възникват в процеса на отношенията, като недоверие, изневери, борба за надмощие, празнота в отношенията могат да се обяснят с няколко неща. А те са, че на понятия като интимност, любов, агресия, самостоятелност, уединеност, партньорите придават различен смисъл, придобит в семействата, от които са произлезли.
Повече информация за Семейна терапия и консултиране можете да намерите на сайта на Моника Христова – семеен трапевт